Вчера имах удоволствието да присъствам на първото събитие Ignite организирано в България. Разбрах за event-a същия ден благодарение на Facebook (Марк е прав, вече по-често изникват интересни покани чрез социалната мрежа), но понеже се познаваме с Мони от robotev.com реших да го посетя, пък и нали съм любопитен да разбера малко повече за събитието.

Самия формат в световен мащаб много прилича на TED конференциите и се провежда от 2006 година, но тук всичко е по-сбито, за което говори и мотото „Запалете ни, но бързо„. Формата е 5/20/15, което ще рече, че на участниците се предоставят 5 минути, на които да покажат 20 слайда, които се сменят през 15 секунди. Просто нали? 🙂

Мястото на срещата беше клуб Twins който се намира от дясната страна на главния вход на НДК близо до самия вътрешен паркинг, а организатори бяха Симеон Янчев (robotev.com), Албена Баева (runabout.eu) и Рене Беекман.

По някакво стечение на обстоятелствата имаше някакво „ВИП“ събитие в „отсрещната врата“, където се намираше някакъв ресторант. Имаше много охрана, че даже и министри видях, но като казах Twins ме насочиха без никакви проблеми. 🙂

Видео от всички презентации можете да видите в официалния сайт на Ignite. Аз по-надолу съм поставил най-интересната според мен. 🙂

Обстановката беше приятна. Е по едно време стана доста задимено, но пушачите обикновено не се съобразяват с непушачите.

Сега да кажа за презентациите. 🙂

Първи беше Мартин Линков, който разказа „Защо спортистите са добри работници?“ . Личеше си, че не презентира за първи път. Неговата презентация беше точно по формата. Кратко и ясно с хубави изображения.
Разказа защо екипировката в каквото и да е начинание е важна, защо трябва да се поучаваме от грешките си, защо когато се хванеш на хорото, трябва да го изиграеш докрай и да не се отказваш. Има и видео от неговата презентация тук.

Последва го Орлин Димитров презентирайки „Роботиката и игрите“. Разказа как е осъвременил един Робко-1 и е разработил метод чрез който въпросния робот може да играе проста игра като „Дама“. Като за робот правен за учебни цели и панаири постижението си е направо „много добро“. За съжаление Орлин не запали публиката, личеше си, че беше малко притеснен, но според мен се справи добре. Смешна беше репликата „Следващия слайд няма ли да идва?“. 🙂

Третия по ред беше Тони Петров. Той представи „Комуникация за комуникатори“. Слайдовете му бяха пълни с разноцветни малки фигурки и честно да си кажа от далече не разбрах какво са. Изказа тезата, че понякога „Забравяме, че мислим„, но най-запомнящото се беше „Когато някой ви говори, той не иска да ви слуша„, с което предизвика аплодисменти сред публиката.

Идва ред на един от организаторите – Албена Баева. Нейната презентация беше на тема „Обективната субективност на времето“.
Дамата говори за доста вдъхновяващи хора от миналото (май всички бяха от миналото), които наричаше „Чичковци„. Въвлече публиката в презентацията, като каза, че нейния часовник сигурно се различава по показания от тези на присъстващите и всъщност заяви „Добре, че се различават“ и времето не е едно и също за всички.

Последва Цветан Стефанов. Той се опита да ни фокусира върху проблема с нездравословния начин на живот. Неговата презентация се казваше „Как съвременния живот ни убива бавно“. В слайдовете му присъстваха картинки на бургери, дюнери, коли, работа 12 часа на компютъра и пътуване навсякъде с автомобил. Присъстваха и снимки на заболели от диабет, хора с психично разстройство. Темата е много актуална, дано повече хора се замислят по какъв начин живеят.

Владо Николов, с който се познавам от ТУ, където ни презрентира дипломната си работа (нали все пак завършвам Мехатроника) разказа за неочаквано добрата комбинация между роботи и животни или „Биороботиката, или колко полезни могат да бъдат хлебарките“. Неговия робот се управлява от хлебарка. Макар и доста „любителски“ изглеждащ, робота може да има голямо приложение в съвременния свят при земетресения, терористични атентати и тн. критични ситуации.
Сподели как точно тези роботи могат да помагат и какви предимства могат да имат спрямо кучетата (ползвани като основни помощници в подобни ситуации).

Ignite не завърши с неговата презентация. Тони Стоев говори за Rep Rap или 3D принтера, който е проект с отворен код и всеки може да взима участие. За съжаление слайдовете му бяха като скрийншоти на уикито, в което има много информация за него. По спомени май е сглобил такъв принтер, но не беше донесъл показно на крайния резултат. Иначе любопитното беше, че „самоделен“ такъв принтер можеш да си направиш за около 1000 лв. , а не да го закупиш за 10к. евро. А продуктите, които могат да се „разпечатат“ са всякакви. Можем сами да си правим изделия за домакинството например, без да се налага да ги купуваме.

Безспорно най-запомнящата се презентация беше на Рене Беекман. Той е холандец живеещ от 15 години в България. Припомням успешната презентация на Стийв Кайл от TEDx тази година (the баба factor). Обичам когато „чужденци (бел.ред. не са израснали в България) говорят за типично „българските“ черти.
Презентацията на Рене беше на тема „How to resist change“, но съдържанието в нея си беше на чист български. Постави въпроса като „Защо сме толкова упорити, когато трябва да променяме нещо?“. Ще си позволя да го цитирам „Просто сме против, защото сме против“ т.е. няма реална причина за нашето противене , но така сме решили, така правим – което е вредно всъщност. Различните гледни точки дават по-ясна картина. 🙂
Думите му, че „Нормалните не променят нещата“, а „всички други са нормални“ предизвикаха размисли и страсти в публиката. Също така каза, че не е попадал на закон, който да разрешава нещо, а дори и да го разрешава има под закон, който го ограничава. 🙂
Отбеляза и бавната работа в институциите (за съжаление отново истина).

Последна беше Иванка Могилска с презентацията „Защо фрилансърът трябва да си съблече пижамата“. Признавам слайдовете й разсмяха публиката. Изтъкна ползите от това да си фрийлансър. Естествено всяка монета има 2 страни. Разказа защо понякога се отпускаш и започваш да загърбваш някои правила и отговорности и така всъщност можеш да загубиш клиенти. Най-яката картинка беше на Хоумър от сем. Симпсън, а обяснението за нея беше депресирането от загърбването на „важните неща“. 🙂

Като цяло съм с позитивно мнение. Интересно беше, видях някои стари приятели срещнах нови. Говореше се за интересни неща, а формата все повече ми харесваше. По принцип събитието се провежда веднъж в годината. Ще е супер да се случва поне 2 пъти в годината. Следващия път отново ще съм там. А факта, че не е обвързано с каквито и да било финансови въпроси го прави още по-яко. За следващия път трябва да се измисли по-голямо място, защото клубчето се запълни със зрители – поздравления за което. 🙂

Съжалявам, че статията стана толкова дълга, но предпочетох наведнъж да я напиша. Ето обещаното видео за презентацията на Рене.

Снимки от събитието можете да видите в галерията на Мартин Линков. Ето какво е написал той по случая.

Щафетата е поета и от Комитата тук.