Моите 50 преди 50

Хм, Ади завъртя вселената на блогърите с едно предизвикателство – т.нар. Bucket list. Аз обаче ще си сложа едно ограничение – да свърша всичко до 50г. възраст (не, че не вярвам, че ще бъда прекрасен дядко на 90 с побела коса и Tesla Roadster (ама за небето, не земята), но така предизвикателството ми ще бъде по солено. И понеже изтрих всичкия хейт от блога (преди около 6 месеца) мисля, че новата година ще започне готино с този пост. Пък и си мисля, че това може да бъде нещо като капсула на времето. С умиление ще се връщам към този пост след време.

Ето ги моите 50 преди 50.

1. Да се науча да меся баница.

Баба наскоро навърши 70, трябва да предава вече щафетата и да се наслаждава на вкусни изкушения. Наскоро принудих майка ми да приготви страхотна питка по нищо различаваща се от тези, които месят в най-известните пекарни, та… Трябва си упорство. 🙂

2. Да изкача Еверест (или друг 4к + връх).

Ако трябва и с кислородна маска. Това ще е предизвикателство, което мисля, че ще ме направи много щастлив.

3. Да направя басейн на вилата.

От 2 години си го повтарям, но липсата на достатъчно финанси ми действа като прът в колелото. Не върви да изкопаеш една дупка и да я напълниш с вода, освен, ако не ти харесва звучната песен на жабите.

4. Да се оженя.

Да намеря дамата, която ще правя щастлива цял живот. И всяка сутрин ще й прошепвам и показвам колко я обичам и колко значи за мен.

5. Заедно да създадем поне 2 страхотни деца.

Едното води до другото. Поне 2 малки човечета, които един ден ще ни казват татко и мамо.

6. Да науча брат ми да шофира.

Не е толкова далеч деня, в който ще навърши годините позволяващи му да има шофьорска книжка. Обещавам, че ще го науча да шофира добре с търпение и без стрес.

7. Да доведа Тони Робинс и/или Ричърд Брансън в България.

В днешно време духа на цялата нация се движи стремително към дъното. Надявам се, че те биха могли да вдъхнат надежда на хората, да им малкия шут в гъза, който ще ги мотивира да си кажат “Майната му, правя го!” и наистина да го направят и да спрат да търсят извинения за бездействието си. Заричам се да доведа поне единия от тях.

8. Да започна, да казвам поне веднъж седмично на всеки член от семейството, колко много го обичам.

Винаги като че ли съм го приемал за “всеизвестно” или “по подразбиране”, но изричането на тези думи определено е важно.

9. Да отида и видя “Перперикон”.

Това си го приказвам от поне 4 години и всяка година не се случва. Крайно време е да се случи.

10. Да представя България на света така, както не е  виждана до момента.

Майната им на медиите, които непрекъснато ни заливат с гадните истории, убийства и корупция. На 30 мин. от центъра на София можеш да караш ски, а на час и нещо полет можеш да си печеш сочните баджаци на морето. Отделно възрастните хора в селата може едвам да свързват двата края, но винаги ще те приютят и нагостят с чорба, от която ще искаш още.

11. Да скоча отново с парашут.

Даже не веднъж, поне 2 пъти.

12. Да изоставя колата.

Навъртял съм около 100к. км. с различни превозни средства, които замърсяват въздуха и парите ти буквално отиват “на вятъра”. Обещавам, че ще се огранича с тях и ще карам по-често колело.

13. Да ям поне веднъж ларви, мравешки яйца и някоя друга “гадост” пълна с протеини.

Мечка страх мен не страх, всичко е на подсъзнателно ниво, останалото е протеин, а кой не яде проетини?

 14. Да се натискам с азиатка.

Пък може и нещо повече, знам ли (това преди т.4).

15. Да отида и да се върна от Бразилия.

Но да се върна без птичи грип. И ако междувременно видя карнавала в Рио ще бъде страхотно.

16. Да науча децата си да ценят останалите, да пазят природата и как да живеят щастливо.

Това май го изписах в болд-а по-горе. Пък и не само моите деца.

17. Да играя хоро на Йорданов ден в Калофер с останалите в реката.

И това от 2-3 години си го повтарям и не си слагам аларма поне 2 дни по-рано и все забравям и отлагам.

18. Да спра да се ядосвам за глупости.

Да бъда по-толерантен и да си премълчавам някои неща, които ме дразнят вътрешно.

19. Да стана кум.

Имам толкова много приятели, на които искам да вдигна наздравица, която да завършва с думите “За младоженците”.

20. Да си направя татуировка.

И да не е от онези китайските, а наистина да бъде красива и да ми напомня нещо красиво и хубаво.

21. Да осиновя бездомно куче.

И да го обуча да ме слуша и да се забавляваме заедно, но да не го гледам в апартамент.

22. Да се науча да карам сноуборд.

С тази липса на сняг очевидно тази година няма да е, но въпреки това съм много нахъсан. Хареса ми в Боровец джиткането по остналата пудра в страни от заледената писта.

23. Да посрещна нова година на Мусала.

Надявам се не сам, а с още щури глави, с който да споделим мига. А след това да се насладя на изгрева огряващ снежните върхове.

24. Да се науча да казвам Не.

Отказа също може да бъде положителен отговор. Трябва да се науча да го изричам.

25. Да напиша Моите 100 преди 100 и да предизвикам сега включилите се в играта. 🙂

Смятам, че тогава списъците ще изглеждат по коренно различен начин и ще бъде интересно да видим колко сме се променили.

26. Да си позволя 1 година почивка без това да вреди на материалното или физическото състояние на мен и обкръжаващите ме.

Нещо като свеж рестарт. Може да се запиша на курс по йога даже. 🙂

27. Да напиша песен.

Главата ми е пълна с музикални изпълнения. Всичко е по-хубаво с музика. Света около нас е музика, за тишина има време. Трябва и аз да оставя своя принос към музикалното общество.

27. Да чета повече книги.

Намаляване на интернета и четене на повече книги. Това съм го започнал от нова година, да видим до къде ще ме отведе.

28. Да се науча да говоря и разбирам италиански.

Винаги съм смятал, че този език е очарователен.

29. Да променя живота към по-добро на поне 10000 човека.

Заричам се да го сторя, даже да го надградя.

30. С приятел/и да си купим Трабант.

И да го направим изцяло щадящ природата.

31. Да слушам повече класическа музика и да зарибя други.

Казват, че действа позитивно на организма, а какво по-хубаво от повече позитивни организми.

32. Да посетя Австралия.

И да карам сърф в океана.

33. Да видя мечка в истинския й хабитат.

Да се повторя – Мечка страх, мен не страх 🙂

34. Да се измокря с пръските на водопада Виктория.

И… Да бъда без дъждобран.

35. Да посрещам по-често изгрева на слънцето.

Сгушен в прегръдка и с топла чаша ароматно кафе.

36. Да сведа до минимум изяждането на запетайки.

Открай време изпускам или слагам някоя в повече.

37. С баща ми и брат ми да отидем на палатка само по мъжки.

И да стоим там поне седмица без да се налага да ходим дори за провизии.

38. Да изпратя родителите си на околосветско пътешествие.

Заслужават го и съм им благодарен, че ме търпят и обичат откакто съм се пръкнал, че дори и преди това.

39. Да построя чешма.

Която да бъде наследство за бъдещите поколения.

40. Да продължа да излизам с приятели и след хипотетичната сватба.

Да не ги игнорирам заради нежното създание до мен.

41. Да стигна на автостоп до Париж.

Сигурен съм, че ще си заслужава да пиша след това.

42. Да заснема нещо необикновено.

Отскоро щракам доста и се надявам някой ден да заснема “кадъра на живота си”, а след това да го окача на верандата и да разказвам историята за него.

43. Да намаля употребата на чуждестранни продукти в ежедневието си.

Наскоро при покупките за голямо парти се замислих, че в магазина избрах гъби, на които пишеше “продукт от България” въпреки, че бяха значително по-скъпи от вносните. Същото се случи и с месото и ядките. Мисля, че беше за добро.

44. Да нося брекети колкото е необходимо.

Като много малък бях безстрашен на зъболекарския стол. Една случка обаче с едно ревливо дете преобърна нещо в мен, след което се появи страх. И така неусетно продължавах да си чакам предните зъби сами да паднат, при което сега не мога да се похваля с ослепителната усмивка, която ми се иска да притежавам. По-добре така, отколкото с чене (баба вече така ми казва).

45. Да се науча да варя ракия и да правя вино.

И те да бъдат наистина пивки.

46. Да продължавам да намирам приложение на неизползвани вещи.

Страните в Африка са много напред в материала, макар и по неволя. http://www.youtube.com/watch?v=yiYFcuIkBjU

47. Да помогна на някой да откаже цигарите.

Или друг вреден навик.

48. Да започна да се радвам повече на малките неща, както преди.

Последно време много хора ми казват, че съм се променил и не се усмихвам така, както в миналото. Това ще се промени.

49. Вслушването в съветите на останалите да стане ежедневие.

Понякога съм твърда глава. От време на време трябва да се пречупвам. Питай патило, както се казва.

50. Да бъда по-добър към света.

Има още върху какво да поработя, но хей, човек се учи докато онова малкото в гърдите продължава да бие.

Списъка може да бъде допълнен, времето ще покаже. 🙂

Щафетата взеха още:

Пламен, Ади, Георги, Деси, Борил, Бисер, Милена, Мануела и още, които ще бъдат добавяни периодично. 🙂

ПС: Радвам се, че много хора се включват. Браво и на Ади, че ни пораздвижи. 🙂

Categories: Архив, Разни

Коментирай през Facebook:

Leave a Reply