Отзиви от конференцията в НБУ

 In Архив, Разни

Както писах в предната статия, в НБУ вчера и днес се проведе конференция на тема “Журналистика без журналисти и PR без PR-и“.

Първо искам да се извиня, че не пиша професор, доцент и н.т., ясно ми е, че тези титли трудно се заслужават (адмирирам тези, които са ги получили и знам, че се обиждат, когато не се слага титлата пред името им). Просто не съм се срещал с хората така, че да ги запомня.

Второто извинение се отнася за хаотичното подреждане на темите по-долу, защото не съм журналист и не съм се учил да съм подреден и да си водя хронология.

Като цяло самата конференция ми хареса, имаше интересни мнения, г-н Михайлов се опитваше да провокира участниците с критика, къде с успех, къде не толкова успешно.

Блогърите бяха окачествявани като аматьори журналисти. Както и там казах, няма блогър, който да се бие в гърдите и да казва: Аз съм “този” или “онзи”. Споделих, че блогърите са автори – не журналисти, явно и това остана неразбрано от бъдещите PR-и и журналисти.

Закачливото изказване на г-н Михайлов много ми хареса – “Ние им се присмиваме, а те ни взимат хляба” (говорейки от името на журналистите предполагам).

Аз задавам въпроса, защо вместо да се борят, не се обединят (журналисти и блогъри) така, че да създават по-интересно съдържание?

И трябва ли един човек да е „образован журналист” така, че да има позиция и да я споделя гласно?

Зачекната беше темата за правата на блогърите. Интересното което научих е, че нито един блог не може да бъде спрян (свален) преди да има осъдително постановление на съда. Естествено то може да бъде обжалвано, така че, не всичко е загубено. 🙂 Все пак, никой да не стига до съд.

Госпожа Бошнакова, се опита да посочи на студентите приликите между SEO специалиста и PR-a. Надявам се да е успяла въпреки, че май нямаше студенти, които да се занимават пряко с уеб. Сподели, че е хубаво нещо да използваш блог средата и е особено важно, когато готвиш кампания за дадено нещо да се обърнеш към човек, който е в сферата или е бил в нея относно продукта, за който ще правиш PR. Примерът и беше когато трябва да каже нещо на майките. Известно е, че форумът на bgmama е доста активен и когато тя трябва да промотира/каже нещо, ако мога така да се изразя, не тя пише – майки така и така, ами се обръща към Ева (извинявам се, че не помня фамилия или ник, имам проблем с това). Казва й: Ева, кажи на майките в bgmama това и това. Защото Ева е потребител (може и да бъркам, моля да ме извините) и знае как да поднесе материала на тази аудитория.

Съжалявам, че нямаше SEO специалист или поне човек в тази среда, който да доразвие темата.

Продължавайки в този дух, някой от колегите се опита да даде малко повече информация за offline и online pr-a. Излезе, че online се свежда до ключови думи, социални мрежи и блогове (не успях да запиша всичко, извиение за което). Offline пък залагал повече на “човешкият” фактор.

Загатна се и за onsite и offsite SEO. Как едното е пряко свързано с ключовите думи, съдържанието и т.н., пък другото с линк билдинга и разпространението.

Споделям мнението на г-н Стоянов, че “Критиката се чете”. Еднакво приложима теза и при блогърите и при журналистите.

Господин Ангелов направи една интересна, експресивна, кратка лекция, за това как журналистиката в класическия смисъл на думата залязва. Като пример бих посочил, да речем водещ на новините (няма да упоменавам имена), който да бъде авторитет, на когото да се има доверие.

Беше засегната темата, че информационният поток бил препълнен с информация, на която не можело да се има пълно доверие. Блогърите бяха окачествени като ненадеждни източници.

Опитах се да дам пример, че и на големите медии не може да се вярва. Тоест, ако аз съм достатъчно платежоспособен, мога да си платя на медията да изкриви информацията за дадено лице/събитие.

Хареса ми представянето на г-н Павлов относно Twitter. Той даде бърз инструктаж как да се ползва, как можеш да си направиш акаунт и кое е единственото ограничение в него (140-те знака).

Даде за пример това, че големите информационни агенции са ползвали twitter, за да разбират какво се случва на изборите в Иран (по-рано през лятото) .

Сподели, че на запад някои медии давали пари на Туитър потребители просто да тагннат името им с # така, че да могат да се позиционират по-нагоре в резултатите при търсене.

Специален гост първият ден беше Богомил Шопов – Бого, който мисля няма нужда от представяне. Той започна своето представяне с малък скеч – битова ситуация, човек, чашка, монолог. За жалост обаче от останалите не остана разбрано (може би и заради последвалите критики към блогърията [май няма таква дума, но все пак]). А именно, че блогърите пишат за това, за което им е интересно, търсят съмишленици на идеите си и ги коментират. Те дават поле за изява. Другото, върху което се опита да наблегне, е силата на блог обществото. За пример даде инициативата “Сердика” , също и “Нощен транспорт” в София и други, но уви, по моите наблюдения това не бе оценено.

Вторият ден специален гост беше Кейс де Грот, от Медийната Академия в Хилверсъм (Холандия), който се опита да даде представа как ще изглеждат медиите след 5-10 години.

За съжаление не си записах точно примера с хранителните асоциации, който даде за бъдещето на медиите, но това, което си спомням: Има възможност всичко да остане безплатно и да е правено от потребителите, другата насока пък беше заплащане за достоверна/качествена информация предлагана от медиите.

Статията стана прекалено дълга, извинявам се за което, но имам още няколко изречения, пък и 2 дни не са малко време. 🙂

Накрая си позволих да изкажа мнение и малко критика към младите колеги (от позицията на външен зрител), които изнесоха доклади/презентации или там, както желаете да ги наречете.

Направи ми впечатление, че някои бяха писали за неща, от които не се вълнуват и не се бяха консултирали с хора, които са малко по-навътре в сферата на това, за което трябва да се пише. Играта на сложни думички, като target групи, public relations и други се използваше, пък Web 2 беше Уеб 2 точка 0 (дори да не се знае какво е това, всеки математик е учил учениците си, че има ли 0 след запетая и след нея няма други числа може да се пропусне).

Знаеха какво е блог, от къде идва термина, но не знаеха идеята му.

Разликата между SEO и СЕО също беше добре обяснена (че едното е searching engine optimization, пък другото е Chief Еxecutive Оfficer).

След това се насочих към представянето на самите доклади. Повечето бяха “изстреляни” за 15 мин. с еднакъв монотонен глас, без контакт с публиката, без отклонения. Аз лично след 5-та минута не получа ли “събуждане” (аналог удара с чинелите в операта или театъра по време на представлението) се отегчавам. Вложете емоция хора (може би това е тайната на блогърите).

Езикът на тялото беше красноречив за повечето. Те се бяха втренчили в листата и не показваха, че имат самочувствие, че са авторитет, че вярват на това, което четат. Като бъдещи PR-и Вие трябва да се продавате. Заявете своята позиция убедително, извадете кокошка от шапката, не заек. Усмихвайте се!

Естествено веднага накърних нечие его и бях запитан: Кой си ти да ме оценяваш и да говориш така? (умишлено не цитирам, защото не успях да запомня дословно обръщението).

Също така беше подхвърлено, че съм сбъркал професията (уча Мехатроника).

Това доказва тезата, че критиката е четена и коментирана.

Получих поздравление единствено от една дама (моля да ме извини, че не запомних името й), която каза, че критиката и е била полезна и се радва, че аз в позицията си на външен човек съм се изправил сред тях и съм отправил тези думи за събитието.

С това мисля, че изчерпах темата отново се извинявам, че статията стана голяма, ако съм засегнал някого, моля да не го приема лично.

Отворен съм за всякакви критики и мнения.

Recommended Posts
Showing 7 comments
  • George Yanakiev Gombeto
    Reply

    Здравей, Любо!

    Случайно забелязах коментара ти в блога на Богомил Шопов. Аз съм един от онези, които също защитаваха твоята теза. Не случайно бях нападнат и аз. Всички критики, които ти спомена бяха доста директни, но и напълно вярни. Радвам се, че сподели това мнение! Колкото до толерантността на професора относно твоята позиция – това доказва единствено нивото на професионализма му.

    Ето и моите впечатления от конференцията: http://gombeto.com/?p=2165

    Поздрави,
    Георги Янакиев

  • Stoqnov
    Reply

    Известно е, че блога не хапе, той е поле за изява и няколко казани добри думи в него, могат да разпространят нещото – дейността на PR-a. Най-добрата реклама е от уста на уста (блог на блог). 😛

    Никой не обърна внимание на това.

    Радвам се, че разменихме мнения и в твоето “кафе”. 🙂

  • Петър
    Reply

    Здравей,

    като гостенин на научна конференция в друг университет, редно е като си решил да критикуваш цялостно, поне да се представиш, преди да започнеш(а не след като те помолят да го направиш на втория ден:)

    За част от критиката и аз съм съгласен, но доколкото си спомням ти не беше на цялата конференция – на 17.11 май си тръгна по средата? Поправи ме ако греша, но не е редно да критикуваш всички, при положение, че си видял и чул само част от тях. Просто не става 🙂

    Факт е, че част от студентите не представиха по най-интригуващия начин съобщенията си. Но това е очевидно за всички и не мисля, че със задълбаване в тази насока трябва да се завършва една интересна(според мен) конференция.

    Може да ми изпратиш по email няколко твой презентации, ако нямаш нищо против.

    Последно: не мога да разбера защо не каза всички тези неща след конференцията, можеше да проведем една интересна дискусия лице в лице(ние не хапем:)) и да развием темата за блоговете, но ти побърза да си тръгнеш.

    Поздрави,
    Петър Владимиров

  • Stoqnov
    Reply

    Да, моя грешка, че не се представих, но и да го бях сторил, пак нямаше кой да ме запомни. 😉

    Бях в залата двата дни от начало до край. Първият ден (въпросният 17-ти) в почивката 13-14ч. минах през нас да се освежа, защото беше доста задушно и дойдох с друго облекло, че даже и успях да седна. Хареса ми дамата, която закъсня и влезе точно на края. Макар и на един дъх, с усмивка прие нещата и се справи доста добре.

    След края на конференцията останах, защото се заговорихме с ваша колежка, останалите се изнизаха “засегнати” може би. Отвън също постояхме кратко време, никой не прояви интерес да продължим някаква дискусия.

    Поздрави,
    Любомир Стоянов

  • Петър
    Reply

    Похвално е, че си останал и двата дни – значи все пак ти е било интересно 😉

    Относно докладите: самото изискване на конференцията е в рамките на 10-15 мин. да се представи писмен доклад/научно съобщение по темата. Според мен поради това се получи малко скучно на моменти. Презентацията не беше задължителна и не всеки си беше подготвил такава.

    Относно блоговете: темата на конференцията наложи разглеждането им от гледна точка на журналистиката най-вече. Ясно е, че блогърите са автори. Ясно е какво представлява един блог. Но въпросът беше, че когато един блог е качествен(имах доклад презентация за критерии за качествен блог), той може да се приеме за журналистика. Съгласен ли си с това?

    поздрави

    • Stoqnov
      Reply

      Съгласен съм. Докато има кой да яде баницата, ще има кой да я продава, а фурни много, потребителя избира от коя да яде. 🙂

  • Юлия Маслева
    Reply

    Здравей,

    Аз бях сред хората, които реагираха на изказаната от теб “критика”.
    Учудва ме твоята изненада, че на конференция, свързана с журналистика и ПР, са използвани термини като “пъблик рилейшънс” и “таргет групи”. Някакви други ли предлагаш?
    Освен това не смятам, че имаше някой от присъстващите, който да не е отчел отбелязаните от теб факти. Дори някои от самите участници с научни съобщения осъзнаваха, че са отегчили аудиторията.
    Аз лично не се чувствам засегната от направеното от теб изказване, най-малкото защото не съм участвала с доклад и презентация в конференцията. Бях наблюдател, точно като теб, и също както много други хора имах същите впечатления.
    Затова личното ми мнение е, че ако желаеше да се изкажеш последен (проф. Михайлов беше благодарил на присъстващите и конференцията беше на практика приключила, когато ти отново взе думата :)), можеше да изразиш благодарност, че си присъствал на това събитие и ти е било полезно, а не да съобщаваш очевидни за всички неща.
    Бих се радвала да се видим, дори и случайно, и да поговорим за по-разнообразни теми.
    А след като вече имаш познати журналисти и ПР-и можеш да ги помолиш за помощ при писането и редактирането на публикациите в блога 🙂

    Поздрави,

    Юлия Маслева

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search